напред назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]



Къщата


Родната ми къща – кой я знай къде е.

Животът ми премина като слънце по небето на годините

– все над нови късчета земя.

 

Чуждите къщи, тръни в лъките на времето,

където стадото на дните ми е оставяло кичур след кичур

– и руното сладко боде.

 

Душа, по-тежка и от камък съм нарамила.

Тя ме влече към дъното си все, към звездните селения

– там най-подире си е у дома.

 

През колко ли вселени къща ми избира за вечни времена.

 


напред горе назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух