напред назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]



Поканата


Самотата е досадна като оса:

колкото повече я пъдиш, по налита.

Влезе ли ти веднъж вкъщи, сбогом мир.

 

Отначало я имаш за гостенка:

торта, кафе, сладки приказки и прочее.

„Отбивай се“ казваш, а тя вади нощницата.

 

До късни зори ще ти плаче на рамото:

на чувства избива, ума ще ти вземе с фрази.

И как да се пазиш от Нещо в самия теб.

 

Минават си дните, едвам се понасяте, свикваш.

 


напред горе назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух