напред назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]



Присъствия на миналото


El misterio final no reconcilia
el asombro del tiempo con la vida,
el pasmo del pasado que es presente.

          C o n c h a  Z a r d o y a *

 

Тя толкова е достолепна, ктиторската двойка –

севастократор Калоян, поднасящ църквицата

към светеца на отсрещната стена, и Десислава,

омайващата му съпруга със замислени очи.

 

Не знаем повече за тях от имената

и образите им, които дарственият жест

са придружили според древния канон.

Честити храм били да построят и в него

 

художникът да ги изпише възхитено,

така че да се питаме: портретът техен

не ни ли е по-ценен, долу, в притвора,

 

където перлите не затъмняват земната им хубост

и царевият братовчед подава църквата, а с жест

кокетен дърпа шнура на далматиката си болярката.

 


* Не помирява тайнството последно

на времето смаяността с живота,

на миналото спазъмът, то настояще е.

            К о н ч а  С а р д о й я

 


напред горе назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух