напред назад Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]



Градината


На Хуан Виванко

 

Малката история на деня започва с нетърпението на пъпка

да разпукне. Градината разтърква сънено очи и приливът

на аромати кара въздуха да затрепти от чистота и свежест.

Задъхано, с последни сили облаче прескача гребена на планината

и се закача с крайче като бяло знаме над морените надолу.

Градчето се е гушнало на завет, сладко се протяга,

подобно котка се потърква о полите на усойната гора.

Прелита самолетът на голямата история из синевата,

отворила уста да го погълне, но се дави

от пухкавата му следа и със свистене го запраща накъдето си.

След малко тишината ще залепне за простора

и ще се чуе дишането на пръстта, въздишката на розата,

и мравешкото трудолюбие на хората ще освети пейзажа

със свещената си простота. Бръшлянът е надвил стената, засега.

 


напред горе назад Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух