напред назад Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]



Разходка с куче


На Коко

 

Трептеше като лист поронен отдалече,

но вятър нямаше,

и щеше вятърът да го отвее.

Додето се усетим, дакелчето хукна

и го докосна – просто на игра.

Затичахме се, на пътеката лежеше,

трепереше и се опитваше да се обърне,

по гръб останала, замаяната мишчица.

И беше толкова безпомощна и беззащитна,

и я побутнах с крак, потиснала погнусата,

дано избяга от опасната алея,

какво е търсила пребягвайки по Виа Верде,

кой беше я застигнал пътьом, стъпкал,

понечих да си тръгна и се върнах,

напираше балонче кръв в устата º,

почти не мърдаше на четирите си безсилни

пъргави крачета,

такава жал ми стисна гърлото, така ми се приплака,

не жал ми стана, цялата вселена рухна върху нас.

 


напред горе назад Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух