напред назад Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]



В Килифаревския манастир


На Михаил Неделчев

 

В обителта се влиза по проскърцващ мост над вир.

Река Белица кротко плиска под нозете

на свети великомъченик Димитрий мироточивий с копието

вдясно на портата и на светеца Теодосий Търновски отляво,

основал в средата на четиринадесети век, на ден пеша път

от престолния град Търнов, с щедрата подкрепа на владетеля

Ивана Александра, Килифаревския манастир.

Над входа Богородицата с Младенеца е изписана.

 

Сияещата монахиня Ефросина ни посреща в плочестия двор,

из който боязливо се разбягват котки към чардаците

на белите двукатни сгради, по средата, скътана сред буйнала

зеленина, е съградената от майстор Уста Кольо Фичето

църква „Свети Димитър“, пазеща парчето от олтарната стена

на някогашната обител „Преуспение на Пресветая Богородица“.

 

В това усамотено място исихастът Теодосий, ученикът

на Григорий Синаит от Парорийската обител, приучавал

на смирение монасите отшелници и чрез безмълвие в дълбока

вътрешна молитва да постигат непосредствената връзка с бога.

Пустинникът притурял „подвизи към подвизите и въздържание

към въздържанието“ и громял варлаамитите и адамитите,

и чистел „злите тръне“ на жидовстващите по църковните събори.

 

Скоро се сложили основите на Търновска книжовна школа,

покрай светия мъж израстнал бъдещият патриарх Евтимий,

и Киприян, митрополит всеруски сетне, преводачът Дионисий,

Григорий Доброписец, общо петдесет на брой иноци,

които премножават славата на манастира, разрушаван

и въздиган пак през вековете, откъдето според житието му,

с духовните си добродетели се извисява Теодосий Търновски

подобно на горяща свещ, разпръскваща тъмата.

 

Разказва святата жена и ни подава светлия Исусов лик

на изпровождане в пропитата с мълчанията глуш. Децата

от Килифарево са нарисували с боички пъстра книжка, сбрала

и стихчетата им, и кратки сведения, с превод на английски,

по нея си припомням посещението на писателската група

с автобус на връщане от четенето в Търново преди години.

Отворихме врата към миналото, още си е там.

 


напред горе назад Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух