напред назад Обратно към: [Предградията на Рая][Кънчо Кънчев][СЛОВОТО]



Предговор ΙΙ


(написан първи)

 

Всичко, освен корицата, в тая книга е наопаки. И това е естествено, ако допуснем, че времето и държавата, в която са се случили събитията, са били такива. В тоя ред на мисли едва накрая ще стане ясно какво е искал да каже авторът с предговора, пролога и всичко останало. Да не казваме, че намираме уводните бележки за съвсем безсмислени. Ето защо можете да отложите четенето им дотогава. Радостни сме обаче да ви съобщим, че в такъв случай то ще стане съвсем излишно. Но това си е така по принцип. А сега, тъй и тъй сте стигнали дотук, държим да ви кажем: най-мразим предговорите, в които авторът разправя, че всички герои били измислени и нямали нищо общо с действителни лица и събития. Това си е най-чиста проба лицемерие и обида за интелигентността на читателя. Прилича на оня лаф на Коза ностра – „Няма нищо лично“. А всички знаем, че има, и още как. Лично си е от край до край.

Затова бързаме да ви успокоим, че всички герои в тази книга имат прототипи. Поради това на автора не се е налагало да върши нищо друго, освен да събере различни качества от действителните личности, да ги съчетае произволно в нов образ и да му измисли име. Тези прототипи и разни други типове може и да се познаят, разпилени по страниците. Така се разпознават и тружениците мафиоти, когато им тикнат отзад шашката с тротила и след това някой с учудване открива главата си на покрива, докато останалите нямат такъв късмет.

Казаното се отнася и за събитията. Част от тях биха могли да се случат досущ като истинските; в други са смесени случки по начин, който е хрумнал на автора, а трети са си направо преразказани, което, бихме казали, си е едно и също.

Като изключим героите, събитията и... да, май панорамните платна, в останалата си част книгата е почти пълна измислица и следователно може да се използва – ако друго не ви дойде наум, поне в някой демократичен парламент или пък в часовете по българска история.

Съдбата на Божидар Къбоков и неговото семейство, на неговите приятели и техните семейства и на други хора, описани в тази книга, може да се стори доста позната и сигурно ще предизвика различни чувства.

Любителите на силни преживявания ще намерят в нея екшън най-малко колкото в семеен обяд на съпрузи, които се развеждат по взаимно съгласие. Или колкото в дом за стари хора в деня, когато плащат пенсиите – нали ги знаете как озверяват, когато пощальонът не може да им даде дребните.

Прагматиците ще открият, че е и полезна – ако не броим един безвъзвратно загубен наръчник на египетските погребални агенти, от нея по-полезен е само справочникът на влаковете за Йоркшир, тръгвали от някаква, струва ни се, лондонска, гара през миналия век.

Читателите с по-разклатени нерви пък може би ще я определят като тежка, тъжна, трагична и разни други глупости.

Ние обаче разчитаме, че ще се намерят и такива, които само ще вдигнат рамене – като командировани в непознат град, загледали случайно афиш за неделна проповед в храма на адвентистите от седмия ден.

В тях са нашите надежди.

 

За една нахакана (може и без „х“) критичка: Разбра ли какво е искал да каже авторът, ма, патко?

 


напред горе назад Обратно към: [Предградията на Рая][Кънчо Кънчев][СЛОВОТО]

 

© Кънчо Бончев Кънчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух