напред назад Обратно към: [Петър Денчев][СЛОВОТО]



Туристи


Курортните градове притежават особен чар. В такъв град имам чувството, че нещо ще се случи, но всъщност не се случва. Туристите идват, след което си отиват. Пристигат, настаняват се в квартира край морето и сутрин се събуждат с очакване – гледат хоризонта. Докато закусват също, а на вечеря Луната прави пътека по гладката повърхност на водата и на всички им се иска някой да дойде, но нищо не се случва.

Впрочем и ние сме туристи. Очакваме нещо да се случи – по английски сме коректни, без да нервничим, закусили с взор обърнат към морето. Всичко е comme il faut.

Това лято прилича на филм за Saint Tropez, но кино действие няма – тук нищо не се случва. Някак понятно започва да ми се струва защо Модиано е написал "Вила Тъга". Аз започвам да се представям за Виктор, а Мирела наричам Дора (Брюдер). Разказвам на хората, които срещам на плажа, че съм египетски принц от Александрия, а Мирела е французойка с еврейско потекло. Потъваме в лъжи и се усмихваме, защото тук нищо не се случва.

Един мъж ми предлага да отидем до Варна, там имал приятели евреи. Стар род от 19 век.

Заминаваме си след седмица и приятен толеранс от няколко дни. Скришно от Мирела оставям банските на верандата – кадър от филм за Saint Tropez.

Тръгваме и каквото и да сме забравили няма да се върнем. В този град не бива нищо да се случва.

 


напред горе назад Обратно към: [Петър Денчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Денчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух