напред назад Обратно към: [Петър Денчев][СЛОВОТО]



Бунтът на Л.ъжците


Отдавна имам чувството, че българското кино е неотменима част от националното самочувствие и трудно може да бъде интерпретирано като художествен факт. Благодарение на факта, че в известен смисъл в България появата на всеки един нов филм се измерва с термометъра на националните комплекси, съществува една постоянно присъстваща от повече от десетилетие амбиция сред публиката да се появи филм, който да "зашемети света", да го впечатли и той да обърне поглед насам. Зашеметяването всъщност така и не се осъществява, спорно е дали е нужно дори, а това не дава и реална оценка за българското кино като продукция. Впрягането на националистически комплекси при оценяване на изкуството не дава особено високи художествени резултати, нито пък стимула към подобни самозадоволителни тенденции.

Филмът "Бунтът на Л." навлезе в общественото пространство с премиера по "холивудски маниер" и подозрително смятам, че това задоволи някои гладни гърла в публиката за "звезди и звездно кино". Тенденциозно, не ме дразнят публични събития, които изявяват гръмко своите претенции, но когато получи съществен отзвук едно събитие се превръща в косвен ментор за целия фон от същата категория. Отделно от това съвсем неясно е какви филмови цели обслужва една премиера по "холивудски маниер", но определено задоволява някои женствени слабости на българската национална гордост.

"Бунтът на Л." е странно произведение. Опитва се да разказва за герой, който не може да се впише в една система, която е представена като безотказна машина, а едно от основните събития във филма е разрухата на тази машина. Лорис, чиито бунт е в заглавието на филма се, оказва неспособен да си бори с обстоятелствата. Най-вече пречещите. Напротив той сякаш ги прегръща с най-голямо желание. Единственият му опит да се бори за нещо е в началото на филма, всъщност срещу безотказната порочна държавна машина, а след излизането си от затвора отказва да се бори срещу новата порочна система, в която попада.

Тук филмът дори лъже и не спазва веществената реалност на историческото време. Автомобилите, облеклото, не съответстват на историческото време, а напротив изпреварват, което е в противоречие с линейния разказ, който следва.

Ако следвам праволинейната повествователна логика на филма, чрез която той разказва, престоят на Лорис в затвора трябва да е променил нещо в неговото поведение, или най-малкото притъпил.След като гледах филма втори път започнах сериозно да се замислям дали това не е апотеоз на слабия човек. На жертвата на обстоятелствата.

Разказът е добре подреден и структуриран, което сред достойнствата на филма. Ако разгледаме сценарната схема виждаме развитието на историята, нейните елементи, без липсващи звена.

В няколко текста коментиращи филма присъстваха одобрителни коментари към двамата непрофесионалисти в областта на киното, които участват във филма. Аз също намирам, че тяхното органично екранно присъствие заслужава внимание, но отново възниква у мен въпроса "В името на какво?". Разбира се, това не омаловажава достойнствата на постигнатия от тях резултат.

Филмът изглежда, като че ли правен с ясна целева група и ясни цели. Възниква друг въпрос. Защо трябва да се търси вниманието на тази група и да се обслужват посредствени цели? Завършвам с мечтата да допускам грешка. Защото не обичам, когато отивам на кино, да ме мамят. В действителност лъжата е сред големите проблеми на българското кино – особено, когато се гони целеви ефект сред публиката.

 


напред горе назад Обратно към: [Петър Денчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Денчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух