напред назад Обратно към: [Петър Денчев][СЛОВОТО]



Анти<>Global


Безспорно темата е гъделичкаща и провокираща. Докато обмислям идеите си, ми се натрапва баналното начало, че за да говоря за антиglobalистите, трябва да изясня кои са globalистите. Като всеки обнадежден автор, ще разчитам на подготвени читатели и няма да се задълбочавам в първоначално детерминиране на двете понятия.

За globalизъм усилено се говори. За антиglobalизъм също. И като че ли темата се изчерпа, а двете понятия изпразниха от смисъл след постоянното им предъвкване от политици, журналисти, артисти. В крайна сметка обикновеният човек, доколкото мога да си позволя да използвам това определение, сам не разбра дали е по-изгодно да бъде globalист или антиglobalист. Сдъвкани и предъвкани понятия бяха шумно изплюти върху главите на гражданите и в умовете на интересуващите сe личности.

Антиglobalист е определение. Етикет, дава информация, задава характеристика.

Антиglobalизъм и антиglobalисти не се продават в магазина, още по-малко в дрогерии и аптеки, но техните етикети са безспорно многообразни и интересни – пацифисти, анархисти, марксисти, социалисти. Носят фланелки с лика на Че Гевара, развяват знамена със сърп и чук. Понякога изпращат по пощата пратки, които осакатяват полицаи в Генуа. Най-накратко антиglobalисти.

Пътуват по света, не се притесняват от държавни граници, събират свои привърженици. За тях няма бариери. В една междинна сметка на противоречиви елементарни разсъждения мога да направя извода, че те са една globalна общност. Дотук добре – успяваме да разберем, че са анти, но все пак globalни.

В хода на разсъждения стигам до умозаключението, че антиglobalистите се борят против globalизирането, нещо, което май трябваше да спомена в началото. Следователно, тяхното противодействие срещу явлението globalизиране или globalизация, е локализацията. Но всяка идея за локализация включва в себе си интернационализма, който служи за основен инструмент за детерминация.

Ако говоря за интернационализъм, не мога да отрека, че в него националистическите тенденции се изключват, което носи едно наистина globalно усещане и разбиране на антиglobalните идеи.

Съществува истина, че държава сама по себе си не би могла да съществува. И точно в този момент се появява интелектуалната криза, характерна за антиglobalистите при разсъжденията относно световните проблеми. При антиglobalната теория се говори за съвременния свят като за "анархистичен" сбор от държави и държавни обединения, където липсват правила, които биха могли да спомогнат за разрешаването на проблемите в световен мащаб.

Антиglobalистите бойкотират често икономически форуми, срещи на високо равнище на индустриализирани страни и други подобни. Но нито един антиglobalист не се обявява против свободния пренос на идеи и хора.

В своята книга "За робството или свободата на човека" Н. Бердяев казва, че за настоящата даденост никога не бива да се мисли като за непроменима и последна реалност, но опитите чрез физическо насилие да се направи невъзможно случването на определено събитие означават липса на гражданска позиция. Насилието като форма на протест е обосновано през тоталитарните режими, където е потисната свободата на словото. Но на места и общества, където мнението има своята свобода, това е нелепо.

Всъщност идеологическата деменция напредва изненадващо бързо сред антиglobalистите. В условията на globalизация, колкото и абстрактно да звучи, противниците на тази абстракция атакуват нейния либерализъм, или казано по-точно, свободата на днешния свят, от която се ползват най-първи те. А това наистина е anti.

 


напред горе назад Обратно към: [Петър Денчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Денчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух