напред назад Обратно към: [Страници за Димчо][Дойчо Иванов][СЛОВОТО]



Лобното място на Димчо


Нежният поет, запасният подпоручик Динчо (рожденото му име) Дебелянов загива на 2 октомври 1916 година на южния (Струмския) фронт. Бойната линия между нашите и съглашенските войски е минавала североизточно пред селата Горно и Долно Караджово, на източния бряг на Струма, близо (на около 20 км.) до Серес и град Демир Хисар – днес Сидирокастро (Валовища). Срещу Димчовия 22 пехотен Тракийски полк е воювала ирландска пехотна бригада.

Временният командир на 5 рота е пронизан в ожесточено сражение от куршум в долната част на стомаха около 10:30 часа. Промълвява няколко думи и издъхва на бойното поле. Погребан е на следващия ден заедно с другите загинали офицери в тези сражения, в църквата на Демир Хисар. А през 1931 г. костите му са пренесени в Родината и на 23 август тържествено и с военни почести са положени в двора на старата копривщенска черква "Успение Богородично".

По повод на лобното му място отдавна се тиражира нашироко една неистина, заблуда, която се разпространява и по националните медии на големите български празници. На тържествени зари и по други поводи често чуваме, че Д. Дебелянов е загинал "...край Демир Хисар, при завоя на река Черна...". Селище с това име и на това място има и днес, но то се намира в Република Македония, на двадесетина километра северно от град Битоля. И край него се водят крупни сражения през Първата световна война. Може би в това съвпадение на имената е и причината за грешката. Но няма причина тази невярна информация да продължава да се тиражира и да заблуждава.

Дълго време мястото на гибелта на Дебелянов се фиксираше единствено и само по една скица, нарисувана от неговия приятел Тихомир Геров в книгата му "С Димчо Дебелянов в казармата и на фронта." Тя беше и част от предишната експозиция в къщата-музей на поета в Копривщица. Безспорно, това са едни от най-автентичните и силно написани спомени за Димчо. Но в скицата си (книгата е писана двадесет години след събтията) Т. Геров е преместил бойната линия на запад от река Струма. А дълги години сме се задоволявали с тази информация, без да потърсим съпоставящи източници. Търсенето още повече се е затрудняваше от това, че в Гърция всички български наименования са променени след Втората световна война и така не можеше да се открият селищата по старите и днешните им наименования.

Тук голяма помощ и любезно колегиално съдействие ни оказаха от НВИМ – директора полк. Петко Йотов и колегата Добрин Добринов. Както и от Военната академия в лицето на ст. н. с. д-р Тодор Петров. Те ни предоставиха историята на 22-ри Тракийски пехотен полк, военни албуми, стари военни и съвременни карти.

Така установихме, че някогашните села Долно и Горно Караджово днес са се слели в едно, което сега се нарича МОНОКЛИСТА. Селището е близо до пътя и железопътната линия от България през Сидерокастро за Солун и Атина. И при днешните възможности за свободно пътуване всеки българин би могъл, преминавайки оттам, да си спомни за събитията и се поклони през подвига и саможертвата на Димчо и хилядите още български юнаци загинали за Отечеството по тези места.

 

Съвременна карта на района

1. Днешното село Моноклиста (1) е резултат от сливането на Горно и Долно Караджово

2. Сидирокастро (някагошният Демир Хисар)

 

В хода на честванията на 120 години от рождението на поета от Дирекцията на музеите в Копривщица бе предложена идеята да бъдат заснети тези паметни места, да се установи какво е останало от гробовете на нашите войни и техните паметници (каквито е имало много, и то доста внушителни, както се вижда от архивните снимки). Тук нашите войски са имали не само военно присъствие. Но и трайно, плодотворно (стопанска, културна, строителна, социална и други дейности) и запомнящо се присъствие през близо тригодишния си престой в района от 1916 до 1918 г. Както и при управлението на тези земи от българска администрация през периода 1941-44 години. Идеята включва и намерението да се направят постъпки пред гръцките власти и да се поставят паметни плочи на лобното място и на мястото на първото погребение на Димчо Дебелянов. Идеята бе подкрепена от Съюза на офицерите и сержантите от запаса, както и от други институции.

 


напред горе назад Обратно към: [Страници за Димчо][Дойчо Иванов][СЛОВОТО]

© 2007 Дойчо Иванов. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух