напред назад Обратно към: [Танц в музея][Антоанета Ценева - Джи][СЛОВОТО]



Кълвачът


Езика на дървета не знам.

Не знам езика на пръстта

и на водата... Но има

един кълвач безсънен в мен,

с дрипави пера, но с клюн от кремък,

на кулата в сърцето ми е кацнал

и всеки звук старателно превежда!

Не спи – не спя и аз (сънувам),

и няма миг на глухота, на тътен,

на нож приятелски, потърсил

сърцето ми във гръб, а да не зная!

По-точен е от слънцето по изгрев!

И знам, когато дойде време

да посетя оттатък своите мъртви

кълвачът ще ми преведе последно

дословно техните заръки...

И ще отлети в мига на слепотата

към другото сърце, след мен записано

в дългия му списък на оракул...

Така ще проживее свойто време,

и като мен и теб ще бъде отзован.

Земята ще загине преди него!

 


напред горе назад Обратно към: [Танц в музея][Антоанета Ценева - Джи][СЛОВОТО]

 

© Антоанета Ценева - Джи. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух