напред назад Обратно към: [Танц в музея][Антоанета Ценева - Джи][СЛОВОТО]



Молитва


Не разрешавай да умра!

Не разрешавай!

Лежа

в най-стария ти храм –

небесното подножие

и плача...

И от плача си се стопявам!

Гласът ми се стопи,

и тялото ми се смалява...

И само то – сърцето ми –

коричка

от безквасните ти хлябове

остава!

Не разрешавай да умра!

Не разрешавай!

Аз имам среща със синчеца

от другата страна на зимата.

И недовършен разговор

с една светулка

за нейния

космически произход!

Забравих да си взема сбогом

с водата и скалите, с житото...

Те чакат да им дам като подрък

единственото мое – името!

Не разрешавай да умра!

И позволи ми...

 


напред горе назад Обратно към: [Танц в музея][Антоанета Ценева - Джи][СЛОВОТО]

 

© Антоанета Ценева - Джи. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух