напред назад Обратно към: [Антоанета Ценева - Джи][СЛОВОТО]



Нощ на име "Нищо"


Идва залезът - тежък, тъмен и влажен,

и на хълма поляга и всичко залива,

а денят - тази пепел човешка си ляга,

и безпаметно срамно, и нагло и шумно заспива!

 

Аз стоя върху хълма тихо сред мрака

и потънала горе в звездите се взирам!

Не, няма огън за вас от тях да открадна,

за да върна отново искрата в душите ви!

 

Тази нощ е зловеща, тази нощ е без име,

всички други за мен сте силуети от пара.

И във плаща на робството - общото „ние”

няма повече как да се сме заедно всички!

 

Тази нощ е присъда и клада за всичко:

Вяра, време, надежди... За всяко и всичко.

Имена, като призраци бавно изчезват в мъглата

и се вие спокоен димът над горящото Нищо.

 

08.05.2010
21:53

 


напред горе назад Обратно към: [Антоанета Ценева - Джи][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух