напред назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]



Отсенките и болката се стапят...


Отсенките и болката се стапят,

прорязва ме небесна яснота.

Огнищата са минало, а тука -

каква геометрична самота.

 

Далечен кръг и генетични знаци,

бездна, космическо изкряскване;

на гарата с зелените семафори -

ни пътници, ни изпращачи.

 

Безгробни дири и безсъници

клатушкат нощите и дните,

изровени от пъкъл думи,

опепелени, неизстинали.

 


напред горе назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]

 

© 1996 Светла Кьосева. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух