напред назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]



Градът


оловни облаци

еднопосочно разминаване

сирени на безпомощност

инфаркти, раци

балони с панделчици розови

неонови желания

красавици, просяци

 

изстреляни от ауспуха липси

кънтящи единаци

 

 

препускам по неравни тротоари

облъхва ме ветрец с бензинов дъх

изтляващи дървета скланят клони

над ниско подравнена тревна площ

 

 

дни-бръчки

са се впили в телата

оглозгана надежда

се отрича

в неуютен ъгъл до стената

изцъклени прозорци са

надвесени

над електрическата бездна

очакването свършва

вече

 

 

кънтящи черни колела

разплискаха

асфалта ококорен

намокриха ми се обувките

студено стана и само

 

 

противен градски дъжд

обичам да вали

да ходя в призрачна клетка

под малкото разперено небе

и любопитно да протягат поглед

стооки локви

 

 

задави се просторът

етажи смръщени и глухи

и под оголеното ни небе

се връща бумерангът

с подхвърлените напосоки

думи

 


напред горе назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]

 

© 1996 Светла Кьосева. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух