напред назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]



Тихо, тихо...


Тихо, тихо.

В дланта ми плахо птица спря.

Надникна еднооко в мен.

Така стоим

в сезона на големите

и чакаме:

да отлети,

уплашена от детски смях

или да стихне

в самотата на страха ни

посребрен.

 


напред горе назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]

 

© 1996 Светла Кьосева. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух