напред назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]



Каква тъга


Каква тъга...

Вървя по ланшните листа,

убитата зеленина

се слива с вечната земя,

пробягва лъч

и сам остава.

Над тях редеят млади клони,

в спирали слънчеви се гонят

и ронят злак.

Над тях.

 


напред горе назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]

 

© 1996 Светла Кьосева. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух