напред назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]



Автопортрет без огледало


Пак е утрин,

в очите - пак сънища.

Тънка бръчка,

посича деня

и в молитва

догаря.

Бавно трепет,

звук, дъх, аромат

в непонята

се всяват.

И се взирам,

и търся

къде е

лицето ми

- лъч и земя.

 

(И все така е:

миг след миг

се ронят,

съдбата ги нанизва

на конец,

завързва възелчета,

и се готви

за отвъд.)

 

А аз стоя и все се взирам:

огледалото няма душа,

а очите -

ту гневни, ту влюбени.

 


напред горе назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]

 

© 1996 Светла Кьосева. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух