напред назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]



Пресъхва словото...


Пресъхва словото

и думите ме изоставиха

из необходени полета.

Как искам да съм хубава!...

А съм сама.

Надеждата

като пребито куче крета

в запуснатите дворове

на старостта.

Умора и униние - надменни:

наоколо, отвътре, свят без теб;

вселената се пръсва като глобус -

с пренагрята крушка

и нелеп.

А късовете лъскаво искрят.

Погледнати от оня свят.

 


напред горе назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]

 

© 1996 Светла Кьосева. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух