напред назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]



Разни мисли


Отмина възрастта Христова

и идват мъдрите години.

Над нас - безмълвни небеса.

В земята тънат

близки кости.

И самотата -

времето за себе си,

разнищва дните и годините,

отдавна миналите,

идващи.

Свободна безграничност.

Вятърът

планетата кръстосва

синоптично

и няма спиране.

Поглъща те безкрай,

като космичен прах

те разпилява

в далечните съзвездия -

невидим и

безличностен.

Прашец.

В Вселената на

Бога.

(Само така

те докосвам

зная те от векове,

ала ръката

все още

откритите жици

намира.)

 

Има дни

корави

като черен хляб.

Присядат,

трудно ги разрязва

острието на надеждата.

Дъвча с усилие,

и водата е кът.

 

Преглъщам сякаш

вечна пръст,

с набития над нея

кръст.

И поглед не повдигам

към небето.

То е глухо.

А из земята

отекват с тътен

стъпките на мъртвите.

 

Надвисналите облаци,

огромни, натежали,

сиви,

се стапят за миг

в земята жадна.

И пак е ведро.

И пак е неочаквано.

И пак.

И пак.

 

Обърнал поглед в небесата,

в земята вкоренен

се мята

и очаква пак

човек.

 

(Мамо,

защо никога не става

утре? -

попита дъщеря ми

на четири години.

Да бях й казала:

момичето ми,

човекът е вчера, днес и утре...

 

Но нямаше,

тогава нямаше да разбере.)

 


напред горе назад Обратно към: [Водоравно и отвесно][Светла Кьосева][СЛОВОТО]

 

© 1996 Светла Кьосева. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух