Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

                       На Елка и Павел

Да се избистрят думи и води.

Денят да се смалява неохотно.

Да падне здрач. Дете да се роди.

Да се събуди жив и здрав животът...

И лист по лист свенливата бреза

да свлича златотканата одежда.

Да капе дъжд – сълза подир сълза.

Да лъхне тлен. Тъгата да е нежна.

А в пръстите ми – хлад и тишина.

И светлина – където през сърцето

минава тънък белег от жена,

та цял живот отвътре ми е светло.

И някъде в началото, или

накрая, или просто по средата,

отвътре плахо да ме заболи

и да напомни, че е в мен – душата.

И да ме осени – защо дойдох

и кой така съдбата ми изприда.

И да въздъхна:

– Господи, видох!

И като дядо Йоцо – да го видя.

Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

© Иван Есенски. Всички права запазени!