напред назад Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]



Ноември


                       На Елка и Павел

 

Да се избистрят думи и води.

Денят да се смалява неохотно.

Да падне здрач. Дете да се роди.

Да се събуди жив и здрав животът...

 

И лист по лист свенливата бреза

да свлича златотканата одежда.

Да капе дъжд – сълза подир сълза.

Да лъхне тлен. Тъгата да е нежна.

 

А в пръстите ми – хлад и тишина.

И светлина – където през сърцето

минава тънък белег от жена,

та цял живот отвътре ми е светло.

 

И някъде в началото, или

накрая, или просто по средата,

отвътре плахо да ме заболи

и да напомни, че е в мен – душата.

 

И да ме осени – защо дойдох

и кой така съдбата ми изприда.

И да въздъхна:

– Господи, видох!

И като дядо Йоцо – да го видя.

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

 

© Иван Есенски. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух