Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

                                 На Воймир Асенов

Хайде, ставайте, рицари мои, че славата чака!

Да заколим петлите, да стегнем навуща – и в път,

докато без гръклян долу хърка предателски мрака, докато боговете им горе нажертвени спят!

Че отново върлува безумното диво гъмжило

и размахва желязо, и гази поля и гори;

че земята ни пак като бито дете се е свила,

че опасан в синджири и дим, хлябът днешен гори.

Налетяха, натрупаха мъки, сираци и сажди, закопитиха нагло

                         из нашите свети места –

сякаш в тая земя само чесън и баби се раждат...

Ще е страшен денят, но ще е справедлива нощта.

Покрай нашите Вардари, Струми, Марици, Огости – дето грабиха, биха и клаха без жалост поред –

да засеем догоре браздите с проклетите кости

на крале, балдуини, султани и всякаква смет!

Хайде, рицари мои, нарамете копралите гордо, разтворете земята, в която легендите спят!

Няма вече позор след най-висшето звание – "Одрин".

А подир Булаир вече няма изобщо и смърт.

Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

© Иван Есенски. Всички права запазени!