напред назад Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]



Любов, случайна дума...


Любов, случайна дума, любов – нетрайно име...

Защото се задават такива дълги зими, –

от дворчетата, пълни с опънати пранета,

от челюстите остри на малките градчета,

където всяка грешка с три грешки се заплаща –

ела, любов, спаси ме, бъди ми Пепеляшка!

И там, между стените на клюките квартални,

засмей се, покажи ми пантофката кристална,

с ръката си от огън и пепел докосни ме,

любов – нетрайна дума, любов – случайно име!

Защото като всички повярвах, че те няма,

че всичко е магия, измислица, измама!

Защото те забравям сред толкоз тревопасни,

сред вълчи апетити и сиви миши страсти.

Защото ни превземат – покорни, кротки, земни –

едни безкръвни думи, едни пестовни теми...

На сянка на скъперник съм заприличал вече,

а вече няма време. А другото е вечност!

Но другото е само въздишка уморена...

И вдига бяло знаме сред бялата вселена

молитвата, с която вървя през тази зима:

– Любов, вълшебна дума, любов – безсмъртно име!

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

 

© Иван Есенски. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух