Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

Колкото и да напрягам слух,

лириката ми остава длъжна.

Чухалчето се обажда:

– Чух!

Не е чуло, но по навик лъже.

Не калесват

                честни песни днес,

иначе е пълно с тор и плява –

някой ни спестява тая чест

и самите нас

                така спестява.

Свикнал да преживя

                хляб и боб

и от сложни думи

                да се стряска,

цял народ с езика на Езоп

се надлъгва,

                докато примлясква.

По паспорт съм негов.

                Но не съм.

И защо да съм, като му стига

вече не петел,

                а таласъм

заран на плета да кукурига!

Сигурно е прав,

                че аз съм крив,

щом не схващам

                тънкия му намек.

Той по навик лъже, че е жив.

А е жив наистина по навик.

Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

© Иван Есенски. Всички права запазени!