напред назад Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]



Кажете на тревата да почака!


КАЖЕТЕ НА ТРЕВАТА ДА ПОЧАКА!

Кажете ù:

– Готов е той, но трябва

да свърши със сеитбата на хляба,

за да получи прошка преди мрака.

– Бъди по-търпелива – ù кажете, –

съгласен е дори да се покае.

Сега налива вино на мъжете,

с които пиха смях и скръб до края.

Кажете ù:

– Синът му се завръща,

поне почакай прага да прекрачи

и в стаята да помълчат по мъжки,

преди да лумне синьото на здрача!

Кажете ù:

– Сега започва валса,

дръпни се със зелените си нокти!

Той вече е прегърнал дъщеря си

и тя сияе в сватбената рокля.

Кажете на тревата:

– Той те моли,

не бързай със зелените си свещи!

Сега ръка в ръка поемат с Пролет

към мястото на първата им среща…

сега звъни снегът и боров вятър

косите ù разграбва с нежни шепи…

сега ще се повтори тишината…

сега се връща есенният шепот…

Кажете ù:

– Почакай да повтори

живота от самото му начало

и в края – щом полегне от умора –

завий го със зеленото си тяло!

 

кажете на тревата да почака

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Есенски][СЛОВОТО]

 

© Иван Есенски. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух