напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Ожънахме до корен...


Ожънахме до корен, каквото бе поникнало

и от годините източен, на косъм заприлича сърпа,

изгубен в сянката на лозето,

един загрижен кос подвиква

след лятото и с мека човка назад се мъчи да го дърпа.

 

В пейзажа има нещо по-различно и красиво,

когато есента пристига от всичките посоки,

жужене тънко на пчела рояка уморен приспива

сред тишината, упоена от аромат на мед и восък.

 

И аз в килийките на дните събирам семена и нежност,

събирам мед и сладък дим

от пламнали докрай стърнища

и ето – есента пристига

в полето с дъждове безбрежни,

където всичко е обрано. И не остана вече нищо.

 

И странно чувство за промяна виси на клонче от тъга,

но пак със радост преминавам

под есенните златни струи...

Приятели, едни от вас навярно ще ме разберат сега,

а други – утре, когато дойдат

гласа на есента да чуят.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух