напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Дух


Слънцето още не беше изгряло

и във просъница чух

как се блъска в остарялото тяло

моят неостаряващ дух.

 

Светлината на утрото души –

хищникът, за живот побеснял –

нищо не иска да слуша,

да можеше, би излетял.

 

Би се втурнал като торнадо

по земята – нашир и надлъж –

моят дух, чудовище младо,

затворено в остарелия мъж.

 

Би се любил дори със мълния,

би продънил и свода небесен

и вместо в мен да се върне,

към Бога би се понесъл.

 

Но успя само да ме събуди.

Слънцето вече беше изгряло.

И се втурна в деня като в чудо

младият дух в остарялото тяло.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух