напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Чета наивните си стихове...


Чета наивните си стихове и късам

изписаните с празни думи листи –

все още може и да не е късно

да бъда сам със себе си на чисто.

 

О, Господи! – любов, надежди, слава...

За пет живота щяха да са много.

А иначе за нищичко не стават,

освен със тях да си запаля огън.

 

Събирам ги накуп – ненужна шума

от есенни листа – печални и бездомни –

и търся само десет верни думи –

за епитафия, която да се помни

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух