напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Нещо непонятно пак ме кара...


Нещо непонятно пак ме кара

да измислям песни и балади

и като разстроена китара

всяка нощ сънувам серенади.

 

И докосвам с пръсти загрубели

струните отпуснати, обаче

звуците са нейде отлетели –

може само дрезгаво да плаче.

 

Туй, което е създадено да пее,

ще умре във мъка мълчаливо,

ако във мълчание живее

или ще живее некрасиво.

 

С нещо непонятно пак душата

себе си на песен ще направи...

Има песни даже в самотата.

Само Бог дано не ме забрави.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух