напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Притискат ме във тежките си клещи...


Притискат ме във тежките си клещи

пак дните ми с житейските угрози,

но като гузната си съвест ще ме срещат

във този град крадци и демагози.

 

Отдавна вече спрях да се съмнявам,

че камъкът тежи на свойто място

и предните ми зъби се раздалечават –

най-сигурният знак за щастие.

 

И свечерява бавно над пазара,

където вечерта за мен е скрила

пред щанда за цветя, под дървената скара,

два стъпкани от минувачи карамфила.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух