напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Някога имах цигулка, момиче и куче...


Някога имах цигулка, момиче и куче –

откъде ли при мене се бяха взели?...

Първа жената си тръгна, още докато се учех

да свиря за нея серенадата на Тозели.

 

Кучето ми остана и яростно лаеше

всеки, който в душата ми влиза –

предано беше горкото и сякаш че знаеше

колко е трудно да бъдеш с някого близък.

 

После то остаря, стана скелет и грижи

ми създаваше само, но го разхождах в неделя,

хранех го с каша, а то ръцете ми ближеше,

а накрая в очите му кучешки стрелях.

 

Беше страшно, но в живота ни, Боже,

толкова много неща са подли и мръсни.

Без жена и без куче, без какво ли човекът не може,

но оттогава цигулката ми изгуби гласа си.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух