напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Напразно ще се мъчиш да избягаш...


Напразно ще се мъчиш да избягаш

от дълговете си към тези, които изостави.

Когато не е в теб и любовта дотяга,

тъй както болката във скърцащите стави.

 

И сам, над листите наведен, се опитваш

като в ключалка да погледнеш към истините голи,

но само твоята душа ще видиш за молитва

как лицемерно коленичи и се преструва, че се моли.

 

Напразно ще се мъчиш да достигнеш

до някой плод от забранените дървета –

насреща ти злорадо ще примигне

със девствени очи змията, облякла кожа на карета.

 

И зъбите й ще оставят две точки, пълни със отрова,

и като кръпка за мрака сив ще те пришият...

Ако останеш жив, ще трябва да пълзиш отново –

със воденичния си камък, нахлузен върху твойта шия.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух