напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Потънал е градът дълбоко под мъглата


Потънал е градът дълбоко под мъглата

и всеки се е скрил зад своя жълт прозорец,

а в кладенеца глух на тишината

гласът ми е обикновен затворник.

 

Къде сред тая сивота среднощна

ме води със разбитите си плочи тротоарът –

не светят даже лампите на пощата

и след пияниците кръчмите затварят.

 

До утре да вървя, едва ли ще открия

къде е изходът на този град в мъглата

или на лабиринта в мен самия,

защото някога зазидах сам вратата.

 

Когато веселото слънце се покаже,

ще видят първите случайни минувачи

със някоя липа, разкъртила паважа,

да пляскам със ръце и да подскачам.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух