напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Заковани по стените ми висят...


Заковани по стените ми висят

препарирани победи и видения,

цяла нощ ги чувам да ръмжат

и да се нахвърлят върху мене.

 

Търся в мрака брод към светлината,

а часът е пълен с неизвестност,

в пролетния парк на суетата

репетира градският оркестър.

 

Весел е трагичният спектакъл –

пъпки се разпукват по дървото,

новите си дрехи е облякъл

зрителят във цирка на живота.

 

И вървя с крака одървенели,

докато денят без смисъл свърши,

и по моите победи пожълтели

със перо от гълъб прах ще бърша.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух