напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Във паметта ми минали години...


Във паметта ми минали години

се преобръщат, щом ги споменавам

и пак свистят – ръждиви гилотини –

над малкото неща, които са оставили.

 

Надеждите, от несполуки блъскани,

осъдени от ористта си лоша,

се качваха на ешафода хлъзгав

и падаха главите им във коша.

 

А долу, безразлична и заета

със себе си, се влачеше тълпата,

крещяха стихоплетни лозунги поети

във глухото ухо на тишината.

 

Зидарите сглобяваха панели,

пигмеи на кокили сваляха звездите

и се събуждаха с крила окаменели

от своя сън за полети душите.

 

Но паметта е само есенна алея,

където спомените се разхождат...

Дали бих искал пак да изживея

такъв живот, дори да е възможно?

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух