напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Градинката на мама...


Градинката на мама

сред есента прегаря бавно

и жълтият й цвят природата обхваща.

 

Слънчасало и полудяло,

отмина лятото отдавна

и с ледения си писец ноември

прозорците ми вече дращи.

 

Стоя и слушам в полумрака

как шепне стихове забравени

лехата с тънки хризантеми...

 

Така през идващите вечери

и зимата си ще дочакам,

докато в мълката градинка

на жълти капки пада времето.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух