напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Понякога се свивам като какавида...


Понякога се свивам като какавида

в пашкула на живота си раздърпан,

но си пробивам дупка – с едно око да видя

как ябълката вързва зелената си кърпа,

 

как птиците със сламки в човките долитат

и весели гнезда във клоните й вият,

как Слънчовата майка дъгата ще разплита,

а златната й прежда нощта в кълбо ще свие.

 

Душата ми тогава пак като вярно куче

ще изпълзи от дупката на самотата,

край вас ще заподскача, а вие ще усучите

въже и ще я закачите за луната.

 

И тя ще се люлее, огромна и прозрачна,

като език от въздух на Космоса в устата,

а ябълката долу до сутринта ще плаче

и цяла с цвят покрита, ще се върти Земята.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух