напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Декември захапа живота ми...


Декември захапа живота ми с челюстта на булдог

и го разтърси така, че пера захвърчаха от него,

сви ме на топка в ръцете си Снежният бог

и ме запрати към Голямата мечка на север.

 

И стана студено. Вятър помете в душата ми

последното чувство, което понякога сгрява,

завъртя го вихрушката и разбито на атоми

като от урна го пръсна сред звездната плява.

 

Ще си спомня за него през някое бъдещо минало,

когато ще скитам сред други, неземни поляни,

а долу декември ще забива ледено жило

във всичко, което от мен е останало.

 

Голямата мечка ще тегли полека колата,

но никога няма да стигне до Южния полюс,

а ще събира наоколо разпилените атоми,

ще ги лепи един по един и ще ги пуща надолу.

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух