напред назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]



Победеният демон


Не ми подхожда да съм победен –

размазан, жалък и в калта натикан –

и силите, които бушуваха у мен,

сега ги няма, а без тях съм никой.

 

И профилът ми, остър като нож,

неуловимо се закръгля, и привиквам,

и ставам всеки ден по-малко лош –

остава ореол да ми поникне.

 

Не ми подхожда. Господи, защо

отнемаш и последната ми гордост?!

Превръщам се във птица, във стрък или в листо,

в които няма нито капка подлост.

 

След толкова години, прекарани във мрак,

как светлината Ти в очите ми ще грее?

Отне ми, Господи, омразата, но как

сред демоните на земята ще живея?

 


напред горе назад Обратно към: [Завръщането на думите][Иван Груев][СЛОВОТО]

 

© Иван Груев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух