напред назад Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]



Над пламъците извисен


На Антон и Георги Митови

 

Щом идеш със любов в моя град,

          сред люляците отдъхни!

Там пойни славеи

          провождат залеза с омая,

а тих вечерен звън

          камбаните разливат над града.

Под липите дъхави поспри,

че утре в клоните им

         след любовната игра

         ще вият птиците гнезда.

Ако жажда устните гори

към старите чимшири свий!

Лее се вода от три чучура

                 ... С пълни шепи пий!

От сладост пукнат нар или хинап

                     очите ти ще грабне,

дъх на зряло грозде и смокини,

                 знам, ще те поблазни.

Щом идеш със любов, ти остани!

Градът ми с вековете  се родей.

Познава славата.

... И мъката добре познава!

                              ... Истина!

От варвари жестоко е опепелен,

но с дух непобеден до днес,

над пламъците горд е възвисен!

 


напред горе назад Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

 

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух