Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

На Стоянка и Стефан Сливкови

Лодките вдигат бели платна,

тръгват с попътния вятър.

В мен забушува гласът на вълна,

зове ме във морския шатър.

Скрих от теб, но ми прости,

че съм син на игрива вълна,

укротила страстта на горещия вятър,

не другаде – тук на брега.

Нима съм виновен! Еднакво боли...

Целуни ме преди да отплувам!

Не ме бави, вдигам платна!

Докажи ми, че още те имам!

Остави ми две стъпки

                на мокрия пясък,

да вярвам, че ти си била!

Погали веслата ми нежно,

щастлив цял живот да греба!

... Да се върна и теб да те има!

Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!