напред назад Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]



Безсилно си време


На подп. Калитин и бранителите на града през юли 1877 г.

 

Ще можеш ли време

в моята кръв да посееш

          на забравата мъртвото семе?

Ще можеш ли моята песен,

преляла от обич да приглушиш

с платното на глухата плесен?

... В долините с посечени рози

камбаните още кървят...

          Нима не ги чуваш?

                            ... Русия мълвят!

Пет века гледахме в нея,

побити на кол умирахме с кръста!

Пет века вярвахме в нея,

с оковите острихме меча!

            ... Дори да отричаш

                             ти стреснато време,

                                      свидетел е Бог!

Да заличиш обичта към Русия

                          безсилно си време!

Тя е в крилете на знамето птица –

свещения дар на Самара.

Тя е в мен,

                 в пепелта на дедите,

упование светло в най-тежкия ден

 


напред горе назад Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

 

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух