Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

На поета – възрожденец Петър Иванов

Изпод страниците овехтели

като стар тютюнев лист,

аз дочух жаловна песен,

„Чуйте ме за сетен път!“

Звънна рядка струна в мен.

Спрях часовниковите стрели.

Времето помолих да ме чака.

Тръгнах при певеца стар.

А пък той отвън на двора,

дълго чакал този ден,

пази във иконостаса прашен

библия, кама и стар наган.

В ъгъла захвърлил чер мундир,

целия окичен във заслуги.

Флейтата в неговите пръсти

плаче мъката на стар бунтар.

Думите изпяти от певеца

с глас изпълнен от печал

чувствам ги, и днес са живи.

Жив е и певеца стар!

Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!