напред назад Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]



Сама


На Анастасия Тошева

 

Опряла чело в студеното стъкло,

старица с хладен дъх шепти.

Втренчила очи във белотата,

с бездънен поглед гледа на света.

Май портата изхлопа?!

... Синът ще е!... пъртина прави.

... И защо ли?

                       Всичко имам тук:

дървата са до мен

                  за цяла зима,

пълен е долапът с хляб,

                          бакърите с вода.

... А ти?

Да беше ме извикал вече,

               наживях се.

Всичко съм стъкмила във сандъка.

... Чака.

... Децата ли?

          Оправят се без мен.

Да беше ме извикал, а?

Засипана от пряспа,

                  пътната врата мълчи.

Скрипти прогнила бащината къща.

Рисува с ледени пера студът,

а в пепелта на старостта

                догаря майчино сърце!

 


напред горе назад Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

 

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух