Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

На Мара Шопова

За сладостен сън – уморени –

         клепките спускат весла.

Цвят не разтварял листа –

                          на момиче –

за първа зора зажаднял,

магията властно го грабва,

          разбужда духа на жена.

Недей се разкайва дете,

                         грешно не си,

че дългата плитка

                  неразплетена, жива,

немирна сякаш мъжка ръка

отпървом устните парне,

                                 свлече се,

шията нежно обгърне,

                  в пазвата дълго се вие,

отпосле в кръста се впие

и укротена нейде се спре.

В просъница вик ще се чуе:

Змей ме люби, мамо!

Опитай се, дъще, пак да заспиш!

... Живот на жена.

                               ... Орисия!

Задирят ли те мъжки очи – трепваш!

Мъжки устни жарнат ли те – пламваш!

Пипнат ли те мъжки ръце – изгаряш!

Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!