Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

На Иван Мирчев

В нощта на моя град,

пресял годините

           с ръцете на мъдрец,

спи прахът на победени векове.

Сред мраморни величия

                  в забвение и хлад,

светулка малка

                  разнася тишина.

Някъде във тъмнината

                 от амфора сълзи вода

над ризница сапфир мъждей.

Сънен вятърът разголва

                                  топла пазва.

Над билото зората пламеней.

И хуква в разширените зеници

         утрото на идващия ден.

Кестените с бели канделабри

                  пътя са му очертали,

липите в царствено-зелени тоги

люлеят нежни ветрила,

литват с цветовете на дъгата

      водоскоците на радостта.

В салют от птичи гласове

еква най-величествената кантата!

О, ден на моя град!

                           Бъди благословен!

Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!