|
Ефирен звънНа Красимира Колдамова
В песента на птиците, в шепота на белите брези, в закачката на вятъра си ти, любов! ... Дъх пролетен, вълшебен. Ефирен звън на никнещи треви ... на тичинков прашец! Боси стъпки в утринна роса. Дихание на цвят сред танц на пеперуди и пърхане на птици в първата бразда! Любов, горещ венец от сплетени ръце! ... Нектар от син синчец! Ти земният ми огън разгори, сила и криле ми дай!
В греховен сън ме въведи, в небесен път ме поведи... Да полетя, да те докосна! ... Дори след миг като звезда да изгоря!
© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!
|