напред назад Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]



Блажена тишина


На жена ми

 

Слушам как изпръхва в тъмнината

                         троха от къшей хляб,

а тя извила нежен стан

               във топлата постеля –

                          същинска орхидея –

           спи, забравила света.

В блажена тишина

русата главица на сина

                        смуче сладките зърна.

... А аз будувам,

                  над съня им бдя.

С усет на зограф рисувам

                  формите й с топла длан.

Господи!

        Кажи ми как да обясня,

                        че в тази дълга нощ

тя на двама ни принадлежи.

 


напред горе назад Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

 

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух