Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

На Иван Сумров

Стига само да решиш,

може и на бор да се посмееш.

Засади го в равнината,

                покрай прашен път,

дето погледът дръвче не вижда,

         и нивите от плод тежат,

         а пък слънцето прежуря.

Няма да го чакат да расте,

                 млад ще го окастрят.

Ще му клъцнат и върха,

                         само да клони.

- А величествената осанка!?

         ... Тук е нужна сянка!

Ти не гледай онзи дъб,

господар е на полето.

          Къпе се във светлина.

В сянката му не расте трева,

от недрата смуче ледена вода.

Но повярвай, щом решиш,

          можеш да му се посмееш.

... И да го разплачеш, можеш!

Жълъдчето му вземи

         и на онзи снежен връх,

там, сред мурите го посади.

Век не ще му стигне,

          слънцето да близне.

Дънерът му като вейка ще тънее.

... И вихрушката ще го люлее.

... Може и да го събори даже.

Ала габърът е друго нещо.

                ... Много зла съдба!

Кастрят го, гризат го...

                        Той зеленей.

С обич е прегърнал планината,

пази в корените си земята

                ...Иди, че му се смей!

Обратно към: [Повикана песен][Иван Аяров][СЛОВОТО]

© Иван Нанев Аяров. Всички права запазени!